„БУДУ ВСЕГДА Я ПО-ПРЕЖНЕМУ МОЛОД...”
Александр Александрович Блок (1880-1921 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МЛАД ЩЕ СЪМ ВИНАГИ КАКТО ПРЕДИ
Млад ще съм винаги както преди аз с душата нетленна.
Тяло руши се и нека бушуват пак страстите земни...
Младият дух ще лети над пустини от празни терзания;
той млад, ясноок за душата е – чужд на печални страдания!
Ударения
МЛАД ЩЕ СЪМ ВИНАГИ КАКТО ПРЕДИ
Мла́д ште съм ви́наги ка́кто преди́ аз с душа́та нетле́нна.
Тя́ло руши́ се и не́ка бушу́ват пак стра́стите зе́мни...
Мла́дият ду́х ште лети́ над пусти́ни от пра́зни терза́ния;
мла́д, ясноо́к за душа́та е – чу́жд на печа́лни страда́ния!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Блок
БУДУ ВСЕГДА Я ПО-ПРЕЖНЕМУ МОЛОД...
Буду всегда я по-прежнему молод нетленной душою.
Пусть разрушается тело и страсти земные бушуют...
Дух молодой пролетит над пустыней бесплодных терзаний;
Всё молодой, ясноокий, – и чуждый печальных страданий!
1899 г.
Александр Блок
БУДУ ЗАВЖДИ МОЛОДИМ... (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Буду завжди молодим, бо нетлінною молод душею.
Хай же руйнується тіло і страсті земні хай бушують…
Дух молодий пролетить крізь безплідну пустелю терзання;
Він, молодий, ясноокий, – чужинний печалі страждання!
---------------
Руският поет, драматург и литературен критик Александър Блок (Александр Александрович Блок) е роден на 16/28 ноември 1880 г. в Санкт Петербург. Пише стихотворения от 5-годишна възраст. Завършил е историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1906 г.). Включва се активно в творческия живот на времето си, публикува в списанията „Вопросы жизни”, „Весы”, „Перевал”, „Золотое Руно”, в литературни алманаси, във вестниците „Слово”, „Речь”, „Час” и др. Основен представител на руския символизъм, той е най-влиятелният руски поет от началото на ХХ в. Автор е на книгите „Стихи о прекрасной даме” (1905 г.), „Нечаянная радость” (1907 г.), „Земля в снегу” (1907 г.), „Снежная маска” (1907 г.), „Лирические драмы” (1908 г.), „Ночные часы” (1911 г.), „Стихи о России” (1915 г.), „Собрание стихотворений” (1916 г.), „Ямбы” (1919 г.), „За гранью прошлых дней” (1920 г.), „Двенадцать” (1920 г.), „Седое утро” (1920 г.), „Рамзес. Сцены из жизни Древнего Египта” (1921 г.), на драмата „Роза и Крест” (1912 г.) и др. Умира на 7 август 1921 г. в Петербург.